В Banitza отдавна се опитвахме да пренасочим разговора за бежанците от един опиращ се на страх и расизъм монолог към разговор, който е основан на разбиране, съпричастност и емпатия, разказва Николай Николов
Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация. Започваме със създателите на небезизвестния сайт Banitza. Ето какво разкриха те пред екипът на НОЩ/Пловдив.
Дигиталната медия Banitza ще направи своя „офлайн“ дебют в НОЩ/Пловдив с проекта „10×10: Лицата извън кадър“. Чрез изложба на серии от снимки с хора, които по една или друга причина остават невидими в нашето общество, авторите на идеята изследват алтернативните подходи как изкуството може да взаимодейства със социалната среда и да започне да я променя. „10×10“ е и много смислен опит разговорът за човешките права в България да бъде върнат в руслото на непредубедения контакт – там, където не всичко по подразбиране е винаги мрачно и печално. Потърсихме създателя на Banitza Николай Николов и се оставихме той да ни бъде гид в следващите редове, посветени на социалните медии, визуалното разказване на истории и приспособяването към метаморфозите в днешния свят. ENJOY!
Здрасти. Ще ни представиш ли с по едно изречение ядрото от хората, които стоят зад Banitza?
Това са Рая Раева, Николай Николов и… Николай Николов. Да, няма грешка. Прочетохте правилно. С Рая създадохме Banitza през 2013 г. Тя е главен редактор на изданието и работи в сферата на неправителствения сектор. Аз съм видео журналист, като през последните две години работих за Al Jazeera, а вече съм част от дигиталния отдел на Mashable. По-късно към нас се присъедини фотожурналистът Николай Николов, който има дългогодишен опит в различни български медии и интереси в сферата на човешките права и процесите в пост-комунистическото общество.
Вашата медия е насочена към взискателното поколение „милениум“. Какво е водещо при създаването на ангажиращо съдържание за такава аудитория – изборът на теми или начинът, по който те са представени?
Най-важното нещо е да се създава съдържание, което е насочено към определена публика. Ние се стараем да опознаем интересите на нашата аудитория и да й поднесем това, което я вълнува, но по критичен и иновативен начин. Когато започнахме преди три години, Banitza се стремеше да дава шанс на млади журналисти (студенти) да развият своя капацитет чрез писане на аналитични текстове и задълбочени авторски статии. От тогава (2013) насетне се появиха изключително много и качествени подобни платформи и затова нашият интерес се пренасочи към социалните медии и визуалното съдържание. В момента се занимаваме предимно със заснемането и режисирането на кратки концептуални видеа, които през последните две години са изключително популярни сред големите медии в световен мащаб, но са все още не добре разпространени в България.
Самият ти си професионално ангажиран с наблюдаването на глобалните онлайн трендове в медиите – “visual storytelling”-a ли е бъдещето на журналистиката?
През последните две години бях част от дигиталния проект на Al Jazeera – AJ+, който беше създаден точно с тази цел – да провери дали визуалното разказване на истории е успешен начин да се ангажират младите хора по света, и ако да, то как най-успешно може да бъде използвано това от една медия. Днес всички големи медии работят с онлайн видеа, с които се опитват да представят случващото се по света в рамките на две минути – време, което всеки със смартфон в ръка може да отдели в ежедневието си.
Не мисля, че този метод на създаване на съдържание има голямо бъдеще, защото е изключително краткотраен и с ниска добавена стойност. Животът на едно “вайръл” видео във Фейсбук, а те вече са много и на често, е едва няколко часа. Една от най-успешните стратегии в момента е използването на Фейсбук Live. Това се използва не само за “живи” предавания, но и за предаване на живо от събития, например от Британския Парламент или някоя от речите на кандидатите за президент в Щатите. Това променя изцяло начина, по който публиката взаимодейства със съответната медия и времето, което те прекарват заедно.
Как се зароди проектът „10×10: Лицата извън кадър“, с който ще участвате в тазгодишното издание на НОЩ/Пловдив?…
Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ
